Имплантологията е върхова технология за отстраняване на проблем при пълна загуба на зъб. Тя елеминира недостатъците на протетичната стоматология, където за да се постави изкуствен зъб се нарушава цялостта на съседни такива, а освен това протезата е подвижна. На практика зъбният имплант е изкуствен заместител на зъбният корен, като поема дъвкателните сили и запазва цялостта на костта. Предприемането на такова лечение се предхожда от много внимателни изследвания. Правят се рентгенова снимка и компютърна томография с цел 3D прецизно планиране на предстоящите манипулации.
      Зъбните импланти се изработват от Титан или Цирконий по няколко имплантни системи.
Изборът на такава е по индивидуална преценка на стоматолога, както и за времетраенето на процедурата. Тя може да отнеме от дни до месеци. В най-общ план процедурата е в два етапа. При първият се поставят имплантите. Това е хирургична намеса, която се извършва под упойка, което гарантира безболезненост на процеса. Във вторият етап се извършва надграждане със зъбна конструкция - корони, мостове, протези.
Особенно важно при първият етап е правилното определяне на местата и броя на необходимите импланти. След тяхното поставяне е важен и процеса на остеоинтеграция, когато костта се свързва по естествен път с импланта. След остеоинтеграцията се пристъпва към поставяне на съответните протези. От своя страна те могат да бъдат фиксирани или отстраняеми.

     Поставяне на зъбен имплант

     Повечето системи за дентални импланти имат 5 основни стъпки:

1.Оформяне на тъканно ламбо: прави се инцизия (разрез) на тъканта надлъжно над костта като разрезът разделя тъканта приблизително на две равни части. Те се явяват като клапи, които в последствие обгръщат поставения имплант. Има и друг метод, при който вместо разрез и оформяне на ламбо се прави малък отвор в тъканта с диаметъра на денталния имплант като се отстранява парче тъкан на мястото на поставяне на импланта.
2.Пробиване на костта с ниска скорост на въртене. След оформяне на меката тъкан и използване на хирургичен водач или стенд се правят прецизни пилотни отвори. Отворите се правят с ниска регулирана скорост за да се избегне изгаряния и некроза на костта в резултата на натиска.
3.Разширяване на отворите с ниска скорост на въртене. Пилотните отвори се разширяват с прогресивно по-широки борчета. Обичайно между три и седем в зависимост от широчината и дължината на денталния имплант. Процедурата изисква прецизност за да не се прегреят костните клетки и респективно увредят. Процедурата е съпроводена с използване на охлаждащ физиологичен разтвор или спрей.
4.Поставяне на денталния имплант: Поставя се винта на импланта като се навива с прецизен наконечник като се внимава да не се травмира костта. При травмирана кост може да се получи остеонекроза (състояние, при което травмираната кост загива). Тя от своя страна е предпоставка за недобро свързване на импланта с челюстта или неуспешното интегриране на денталнния имплант.
5.Адаптиране на тъканта: Гингивата (тъкънта) се адаптира около импланта като образува плътна лента тъкан. Зъбният имплант може да остане под зарасналата лигавица, плътно покрит с тъкан. В този случай е необходима следваща хирургична процедура за откриване на денталния имплант след определено време.

     Поставяне на конструкция върху импланта.
Фазата на протезиране започва, когато денталният имплант е добре интегриран. Дори при технологията с ранно протезиране (при по-малко от 3-месеца) много стоматолози поставят временни зъби докато се потвърди процеса на остеоинтеграция. Протетичната фаза на възстановяване на импланта изисква еднакво количество технически и хирургичен опит, особено когато трябва да се възстановят множество зъби. Стоматологът възстановява вертикалната оклузия (разстояние), естетиката на усмивката и структурната интегрираност на зъбите като в крайна сметка трябва да разпредели напрежението върху импланите. След поставянето им протезите трябва да се почистват също като естествените зъби с цел отстраняване на плаката. Поради по-активното кръвообръщение във венечната тъкан трябва да се прави почистване и с конец за зъби. Имплантите губят прилежащата кост със скоростта на естествените зъби в устата. Например, ако пациентът страда от парадонтоза имплантът може да бъде засегнат от сходно заболяване. Порцеланът на коронките може да се оцвети, да се счупи или да се наложи да се поправя на всеки 10 години. Има вариации на трайността (живота) на зъбните корони в зависимост от мястото им в устата, натоварването, което носят и материалите, от които са изработени. При ползването на импланти за поддържане на тотална протеза е необходимо връзките да бъдат подменяни или освежавани на една или две години.